ТАНЦЪТ НА ПЛАНЕТИТЕ

Танцът на планетите, Слънцето и Луната около Земята представлява огромен и невероятно фин часовник. Как да разберем времето? Астрологията наблюдава движението на планетите. Това, което се забелязва е цикличност - че нещата се случват в синхрон. Преди изобретяването на часовниците сме зависили от ежедневния цикъл на Слънцето, за да определим деня и нощта. Месеците са свързани с движението на Луната. Сезоните се измерват, чрез преминаването на Слънцето по еклиптиката през съзвездията. За една година то изминава пътя през всичките дванадесет знака на Зодиака, но за същия период се явяват тринадесет лунни месеца. Нашето ежедневие се измерва с този танц между нашите две най-видими планети. А "жизнените ни часовници" се определят от позицията на небесните тела при нашето раждане.

Цикличното движение на планетите от нашата Слънчева система изгражда основните променливи в Астрологията. Именно те са смислените центрове на астрологичната карта, символизиращи органичните функции, открити във всички форми на живот. Всичко е на подходящото за него място, в хармония с цялата система. Всяка една планета е взаимосвързана с останалите и има своето уникално и съществено място и функция като цяло. Сатурн ("големият злосторник" в класическата астрология) е "добър" и необходим като Юпитер ("добротворецът" в класическата астрология), проблемът е само когато символичната функция на планетата се възпрепятства и потиска от цялото.

Ние живеем в една квантова вселена, в която резонансът и това, което видният физик Дейвид Бом нарича неизказан ред, държи нещата заедно и позволява на всички части на едно цяло да комуникират и да се информират един друг и цялото. От тази гледна точка планетите в астрологията могат да се представят като излъчващи, гонг-подобни центрове на властта. Тонът на всеки планетарен гонг работи на определено ниво или октава. Гонгът издава един звук, съставен от множество тонове. В своето съчетание, астрологичните планети образуват небесен оркестър.

Планетарни семейства и групи

В Астрологията Слънцето и Луната се наричат ​​планети, най-вече за удобство, но и защото се движат срещу нашето геоцентрично (земно-ориентирано) небе. Заедно те са известни като Светилата и символизират живите и формиращи фактори на съществуването. В известен смисъл са самите изпълнители на небесния планетарен оркестър. Слънцето, изворът на жизнената енергия, представлява волята и целта на целия живот, поддържащата сила. Луната, изразяваща постоянно променящите се жизнени преживявания, символично дава форма и подхранва слънчевата цел. Всъщност те са двуполюсна система, която се намира в основата на всички форми на съществуване.

Има дълбок ред и последователност, залегнали в основата на функциите, които Астрологията приписва на планетите. Символизма на всяка една планетата се крие в нейната позиция в рамките на Слънчевата система като цяло, както и нейния цвят, размер и орбитални характеристики. Тези небесни тела могат да се разделят на три характерни групи, базирани на позициите и разстоянието им от Слънцето. Всяка от тях представлява форма на съзнание - нашето вътрешно, лично съзнание; нашето съзнание за външния, социален свят; и нашето колективно и трансцедентно съзнание.

Вътрешни или лични планети. Тази група се състои от планетите в орбитата на Земята: Слънце, Меркурий, Венера и Луна. Те се движат бързо през зодиакалното пространство, което съответства на темповете на постоянно променящите се ежедневни обстоятелства. Те до голяма степен оперират, но не изключително, в личната сфера, която представлява личните ни способности и съзнание. Работещи навътре, тяхното движение е центробежно, достигащо до вътрешното аз. В този контекст Слънцето изразява нашата основна цел и чувство за самите нас, нашата лична енергия и жизненост. След това Меркурий отличава първичната ни слънчева енергия, като произвежда двойнствена, електрическа, умствена енергия. Той символизира процесите на мислене и разсъждение. Венера добавя в сместа лични ценности, идеали и цели. Луната, прекарвайки половината от времето си в орбитата на Земята и половината от времето си извън нея, е посредничещият принцип на приспособяване, свързващ личната и социалната сфера.

Социалните планети. Това са класическите видими планети извън орбитата на Земята: Марс, Юпитер и Сатурн. Докато вътрешните планети символизират вътрешното движение към себе си, социалните планети представляват външната активност и участие. Те са съзнанието на външния свят. Тези бавно движещи се планети се отнасят до функциите и дейностите, които ни поставят в социалния контекст, в ситуации, изискващи амбиция и взаимодействие с другите. Марс, първата планета извън орбитата на Земята, символизира всички форми на външно действие и мобилизация. Юпитер разширява външното поле на действие. Той представлява участието в социалната сфера като цяло и какво може да ни даде то. Сатурн е най-външната планета, видима с просто око. Той символизира принципа на форма и определение. Сатурн структурира и държи нещата заедно. На биологично ниво представлява кожата, космите и костите, които държат тялото в цялост и ни дават уникална форма и външен вид. На социално ниво - символизира законите, традициите и специалната идентичност на едно общество или социална група.

Колективните или трансцендентните планети. Тази група се състои от трите познати планети извън орбитата на Сатурн: Уран, Нептун и Плутон. Те се отнасят до съзнанието на колективните и универсалните сили, действащи скрито, изпълнявани от Марс, Юпитер и Сатурн. Те са много бавно движещи се и функционират главно в колективен, исторически, несъзнателен или трансформиращ план. Уран символизира разрушаването на бариерите. Индикатор е за революции - вътрешни и външни - и изобретения, които променят нашия живот и взаимоотношения. На личностно ниво е непреодолимото желание да надхвърлим всякакви ограничения. Нептун изразява универсалните процеси и нашите трансцендентни и мистични способности или психични преживявания. Плутон тества способността ни да работим с по-високи вибрации и повторно интегрира преобразуваното от Уран и Нептун, ситуирано около нов център на съществуване и цел.

Ретроградни планети

Астрологията гледа на планетите от геоцентрична гледна точка, която обаче поражда явлението планетарно ретроградие. Една планетата е ретроградна, когато нейното ежедневно движение се движи в небето срещу движението на другите планети. Слънцето и Луната никога не са ретроградни, но всички останали в определен период от време стават такива. Когато една планета е ретроградна, нейната функция символично протича в разрез с естествения ход на енергията й. Процесите могат да бъдат обърнати навътре, повече или по-малко влияещи на личността, или може да открият необичаен канал за външно изразяване. Всяка от планетите има свои собствени специални качества, когато е ретроградна, и много зависи от това как ретроградната планета е поставена в картата като цяло, както и от пола на човека. Смята се, че една планета е стационарна в началото и в края на ретроградния период. Това е преходния момент, когато изглежда, че стои неподвижна, преди да промени посоката си на движение. Символичната функция на небесното тяло се усилва и фокусира през дните около тази фаза.

В общия смисъл периодът на ретроградие е време, подходящо за равносметка, за учене от миналия опит и за разрешаване на трудностите, символизирани от ретроградната планета. В случай на рождена ретроградна планета, този процес често придобива субективен характер и човек може да бъде много по-вглъбен в конкретни проблеми и обстоятелства от своя живот и личност.