БОГОВЕ, ПЛАНЕТИ, АСТРОЛОГИЯ

Тази страница ще разясни защо планетите са кръстени с имената на богове от римската и гръцката митология и ще обясни общото между тях. Ще ги изобрази и ще разкаже техните истории. Ще се открои връзката, която са прозряли умовете на древните ни предшественици.

BOGOVE

В началото беше хаосът

Древните гърци вярват, че в началото съществува само вечният и безграничен Хаос. Целият свят и безсмъртните богове произлизат от него. Първото дете на Хаоса е Гея (Земята). След нея се ражда мрачният Тартар – ужасната тъмна бездна. Хаосът дава началото на Нукта (Нощ) и на нейния брат Ереб (Мрак). От тях произлизат светлият Ден и Въздухът (Ефирът) и близнаците Хипнос (Сън), Танатос (Смърт) и Лета (Забрава).

Непорочното раждане на небето

Гея (Земята) е девица, когато ражда първородния си син, Уран (Небето), и става негова жена. Те са първото поколение богове. Двамата създават чудовищата циклопи и сторъките великани – хекатонхейрите, както и титаните, второто поколение богове – Океан и Тетия, Койос и Феба, Хиперион и Тея, Кронос и Рея, Криос и Япет (чийто син е Прометей), Темида и Мнемозина. 

Уран е наречен така, защото е съседен на Сатурн. Сатурн пък е син на Уран, както ще видим нататък. В съвременната астрология Уран се свързва със зодиакалния знак Водолей. Тъй като обаче не е една от седемте планети, познати в древността, които се виждат с невъоръжено око, не се свързва с нито един от седемте дни в седмицата.

Златната епоха на човечеството

Въпреки че Гея ражда Уран непорочно, нейният друг син Кронос (Сатурн), се появява по традиционния начин: при сношението й с нейния син Уран. Кронос е последният от титаните (децата на Гея и Уран).  Той въстава срещу баща си, скопява го и се възцарява над Света. С този акт Кронос действително се превръща във върховен бог за един дълъг период.

Това е най-ранната и щастлива епоха в историята на хората и боговете. Тя продължава дотогава, докато над света властва небесният владетел Кронос. Хората от първото поколение живеят безгрижно и получават всичко в изобилие от щедрата земя, без да се трудят. От клоните на дърветета те късат вкусни и сочни плодове, текат реки от златен мед, от нектар и мляко; няма войни, няма престъпления и убийства, нещастия, беди и болести. Хората живеят заедно с боговете, които слизат при тях и им помагат. А когато се уморят от годините, заспиват блажено вечен сън и се превръщат в благосклонни божества.

Съботата се управлява от Сатурн, за което денят получава името си. Този ден от седмицата - Шабат е традиционният еврейски ден на почивката, тъй като по време на управлението на Сатурн човечеството е живяло в непрестанно безгрижие.

Бащата на Боговете и на хората

Но когато Кронос е победен и затворен в мрачния Тартар от сина си Зевс (Юпитер), който е начело на третото, олимпийското поколение богове, настъпва Сребърният век. На мястото на вечната пролет на Златния век, Зевс създава четирите годишни времена. Хората започват с труд да си изкарват прехраната, живеят вече само по сто години и се самообричат на зла участ поради собствената си глупост. Те се възгордяват и престават да почитат боговете. Гръмовержецът Зевс скрива това второ човешко поколение под земята и създава ново, трето поколение хора.

Установявайки се на Олимп със своите братя и сестри (т. нар. "Олимпийски богове"), Зевс става всемогъщ и всезнаещ; никой не може да попречи на волята му; започва героическото митологично време. Тъй като боговете не умират, времето не се измерва с техния живот, а с циклите в природата и в космоса. На Олимп живеят боговете, а Земята е мястото, обитавано от смъртните хора.

Римското име на Зевс е Юпитер. Планетата Юпитер е кръстена на царя на боговете, защото е най-голямата планета. Тя управлява четвъртък.

История за красота

След като Сатурн (Кронос) кастрира баща си Уран, гениталиите му падат в морето, където "бялата пяна заобикаля безсмъртната плът”. В следствие на това се ражда красиво момиче: Афродита, богинята на любовта и красота. Римското й име е Венера. Планетата е кръстена на името на богинята на красотата, защото освен луната, това е най-яркото нещо в нощното небе, и е наистина ослепително.

В Астрологията тази планета управлява Везни и Телец, а също - петък.

Всичко е честно в любовта и войната

Любимият на Афродита, Арес (син на Зевс), е гръцкия бог на войната, мъжествеността и куража. Римското му име е Марс. Римляните виждат войната като механизъм за запазване на мирът и редът, така той е един от най-важните богове за тях. Планетата Марс е кръстена на бога на войната, защото е червеникава на цвят, напомняща кръвопролитие.

Не е изненадващо, че управлява Овен, а също така и вторник.

Принцът на лъжците

Хермес, син на Зевс, е крилатия пратеник на боговете. Той пътува много, свързва се с пресичането на границите - светските и божествените. Хермес използва тази си привилегия не само, за да доставя послания от боговете в божественото царство към простосмъртните хора, а така също и да води починалите души от земята към подземния свят (където само той може да влиза и излиза необезпокояван). Римското му име е Меркурий. Той е изключително бърз, с крилати сандали и крилта шапка, за да го придвижват от място на място. Позицията му на вестоносец го свързва с езика: той е бог на писането, речта, литературата и поезията. А също така е олицетворяван с дипломацията, преговорите и тълкуването. Може би по-интересно е, че Хермес е и бог на лъжците, крадците, измамниците и търговците, тъй като се смята за много находчив и хитър. 

Планетата Меркурий е кръстена на името на бързия посланик на боговете, заради скоростта на своята орбита около слънцето. Той управлява астрологичните знаци Близнаци и Дева, а също и сряда.

Владетелят на мъртвите

Но Зевс има и двама братя: Хадес и Посейдон. След като Зевс побеждава баща си Кронос (Сатурн), с тяхна помощ, тримата разделят управлението на света чрез жребий. Зевс получава небето, Посейдон - моретата, а Хадес - подземния свят (който в древността се смята, че съществува буквално под земята). Хадес (Плутон) ръководи отвъдното, което става известно като "домът на Хадес".  Въпреки че в нашето съвремие този бог бива свързван със смъртта и ада, той е предстваян много по-позитивно в древността - не е зъл. В известен смисъл символизира трансформацията, прераждането, новия живот. За древните гърци, смъртта и раждането непрекъснато са в кръговрат, което се наблюдава и при сезоните - раждане (растеж на растенията) и смърт (смърт на растенията). Това вярване е дълбоко залегнало в философията, както и в митологията им. Платон, например, описва популярни вярвания - макар да не е сигурно дали той сам се е придържал към тези убеждения – в трансмиграцията на душите от едно раждане в друго, със смъртта като междинно състояние. И гърците далеч не са единствената култура, която мисли по този начин за живота и смъртта. 

Планетата Плутон носи името на бога на подземния свят, защото е най-отдалечената планетата от Слънцето. Тя е тъмна и много студена. Свързана е с зодиакалния знак Скорпион.

Богът на морето

Другият брат на Зевс и Хадес е Посейдон, бог на морето. Неговото римско име е Нептун. Той също се свързва и със земетресенията. Носи триизмерно рибарско копие, наречено тризъбец. Често се свързва и с конете. Посейдон пътува в колесница, теглена от 2 хипокампуса (морски създания с тела на коне). Впрочем, в човешкия мозък има структура, наречена хипокампус, която отговаря за образуването на нови спомени. 

Планетата Нептун е кръстена на името на бога на моретата, заради дълбокия си син цвят. Това име обаче е дадено в съвремието, не през класическата епоха, защото Нептун (заедно с Плутон и Уран) не се виждат с просто око и така е непознат за древните. Зодиакалният знак, свързан с нея, е Риби.